Не карайте детето си да живее във въображаем свят!

Да се дава на детето винаги всичко каквото поиска - сладолед, балон, влакче - да възклицаваме пред всяка цапаница, че е шедьовър, да говорим в негово присъствие, че е умно и красиво, да премахваме всички пречки, да отсртаняваме всички трудности, да побутваме винаги зарчето (за да излезе то първо в състезателните игри), да казваме "да", за да избегнем сцените, да правим всичко, - обличане, миене- вместо него, никога да не му заповядваме, да ни е страх да наложим волята си, това означава да създадем около детето един въобеажаем свят, да го поставим да живее в свят, какъвто не съществува.

Защото още утре, отивайки на училище, то ще откие: един клас, където има още 30 деца като него, и ще бъде учудено, че не е в центъра на вниманието; безпристрастна учителка, която ще го смути с това, че не проявява повече възхищение пред неговите рисунки; другари, които  играят по правилата на игрите и нямат намерение да го оставят да печели; часовете по спорт, в които никой не идва да му завърже кецовете - а то не може само.

Ще открие един свят, в който индивидът непрекъснато се сблъсква със забранени неща, с йерархията и законите, където, с една дума, колективът налага на отделния човек своите изисквания.

Тогава то ще ви се сърди, че всичко сте крили, че толкова лошо сте го подготвили за живота.